Работата след пенсиониране е по-често срещана сред самонаетите лица. Данните от проучването на работната сила , събрани от пенсионерите в ЕС през 2023 г., показват, че 56,4% от самонаетите лица са работили след получаване на първата си пенсия за старост.
Сред страните от ЕС процентът на самонаетите пенсионери, които са продължили да работят или са се върнали на пазара на труда, е най-висок в Швеция (98,4%), Финландия (88,0%) и Ирландия (87,7%). От друга страна, той е най-нисък в Испания (18,2%) и Гърция (20,3%), следвана от Словения (40,4%).
През 2023 г. 10,2% от пенсионерите за старост на възраст 50-74 години са били заети, като значителна част от тази група са работили на непълно работно време: повече от половината (57,0%) от заетите пенсионери за старост в ЕС са били заети на непълно работно време. Този процент е бил много по-висок, отколкото за тези, които не са пенсионери за старост (16,2%).
Заетостта на непълно работно време е по-разпространена сред пенсионерите за възрастни хора във всички страни от ЕС. Този дял обаче варира значително в различните страни. Хърватия има най-висок дял на заетите на непълно работно време пенсионери за възрастни хора (89,4%) и най-голямо несъответствие с непенсионерите (3,4%), което води до значителна разлика от 86,0 процентни пункта . Хърватия е следвана от Швеция (79,2%) и Белгия (78,0%), с най-висок дял на заетите на непълно работно време пенсионери за възрастни хора.
За разлика от това, България отчита най-нисък дял на заетостта на непълно работно време сред пенсионерите (9,2%) и непенсионерите (1,2%). Литва (19,0%) и Латвия (23,2%) също регистрират най-ниските дялове на заетите на непълно работно време пенсионери.
Интересното е, че Нидерландия, която имаше най-висок общ дял на заетостта на непълно работно време, показа най-малката относителна разлика между пенсионерите за старост (57,8%) и непенсионерите (39,4%).
