Конфликтът в Близкия изток добави нов слой шокове към вече крехката среда, оформена от тарифите, отслабващото търсене и намаляващото потребителско доверие, е мнението на експертите публикувано на allianz-trade.com.
Ранни признаци на смущения. Очакваме по-нисък растеж на световния БВП (+2,6% през 2026 г.), по-висока глобална инфлация (4,3% през 2026 г.) и по-силен фискален натиск, като по-високите разходи за енергия и суровини, както и слабото търсене, ще допълнят натиска от 10,5% ефективни американски тарифи върху маржовете на компаниите. Дори в най-добрия случай възстановяването в Ормузкия проток след прекратяване на огъня ще отнеме време (достигайки 15-30% от нормалните нива). На този фон, за 5-тото издание на Allianz Trade Global Survey, попитахме 6000 компании в Бразилия, Китай, Франция, Германия, Индия, Италия, Полша, Сингапур, Испания, ОАЕ, Обединеното кралство, САЩ и Виетнам за техните перспективи за 2026 г., преди и след избухването на войната.
· Доверието в износа се задържа по-добре, отколкото по време на тарифния шок през 2025 г. - спадна само с 6 процентни пункта до 75% от износителите, които все още очакват положителен растеж - в сравнение със срива от 40 процентни пункта след "Деня на освобождението". Въздействието обаче е неравномерно: виетнамските, американските и испанските фирми загубиха повече от 10 процентни пункта доверие, докато китайските фирми, вече отслабени от търговската война, загубиха 9 процентни пункта до 51%.
· Логистиката и енергетиката са най-неотложните проблеми. 60% от фирмите са обезпокоени от прекъсване на веригата за доставки и покачване на цените на енергията и стоките. След войната в Иран, страните са изправени пред различни предизвикателства. Някои са силно изложени на риск и с ниски буфери (напр. Виетнам, Тайланд и др.), други са изложени на риск, но имат буфери чрез резерви, алтернативни доставчици и др. (напр. европейски страни, Китай и др.). На този фон виетнамските (79%), полските (76%), британските (72%) и американските (71%) фирми показват високи нива на безпокойство. За разлика от тях, индийските и китайските фирми изглеждат сравнително по-малко притеснени.
· Оперативните корекции се ускориха. Над половината от компаниите сега търсят алтернативни маршрути или превозвачи за доставка – особено във Виетнам (60%), САЩ и Индия (по 55%). Много от тях работят и с митнически агенти, за да ускорят митническото оформяне (Виетнам 64%, Индия 56%) или да коригират графиците за доставка. Тези оперативни реакции се осъществяват по-бързо от договорните промени.
· Условията за търговско финансиране се затягат. Делът на фирмите, които очакват влошаване на условията за плащане, се е възстановил до 43% (+5 процентни пункта от началото на конфликта), като най-рязкото увеличение е в Бразилия (+18 процентни пункта), ОАЕ (+10 процентни пункта), Индия и Виетнам (+9 процентни пункта всяка). Опасенията от риск от неплащане са се увеличили до 40% от фирмите (+6 процентни пункта спрямо периода преди конфликта), като най-изложените сектори са фармацевтиката, строителството и компютрите/телекомуникациите.
· Динамиката на връщането на производството се промени. Конфликтът ускори намеренията за връщане на производството, особено в Европа – Полша, Обединеното кралство и Франция водят тази промяна – докато американските и виетнамските фирми се движат в обратната посока. ОАЕ показват раздвоен отговор, отразяващ двойната им роля както на логистичен център, така и на географско положение, пряко изложено на кризата.
· Оптимизмът относно изкуствения интелект е понесъл удар. Делът на фирмите, които очакват изкуственият интелект да стимулира растежа на износа от +10%, е спаднал с 8 процентни пункта след конфликта, от ~30% преди войната.
Още по темата може да прочетете тук.
