Чакаме $1 млрд. от проекти в Ирак Министерството на икономиката ще предложи до края на седмицата за междуведомствено съгласуване промени в Закона за експортното застраховане, с които да се подпомогнат българските компании при участието им във възстановяването на Ирак.
Предвижда се дружествата да получат право да застраховат политическия риск върху по-големи обеми експорт, както и да застраховат експортни банкови кредитни линии. Това съобщи зам.-министърът на
икономиката Милен Керемедчиев на среща с предприемачи.
Има вероятност нормативните промени да са готови едновременно с приключването на преговорите между американските компании, избрани за доставчици, и бъдещите им подизпълнители. По думите на
Керемедчиев веригата на поддоставките ще включва до седем нива. Правителството преговаря с американските Ексимбанк и "Корпоразия" за гарантиране на частните инвестиции в чужбина (OPEC) за
презастраховане на политическия риск за българските компании. Сред исканията на представителите на работодателските организации беше и създаването на гаранционен фонд за подпомагане на българското
участие. Това обаче според Керемедчиев ще се проточи и в крайна сметка ще се обезсмисли. Засега не се обсъжда и вариант за държавни експортни субсидии за нито един от браншовете, за каквито
настояват износителите. След войната България ще започне преговори с Ирак не само по държавните, но и по фирмените взаимоотношения. През май-юни се очаква у нас да пристигнат представители на
американската компания "Бехтел", специализирана в изграждането на инфраструктурни обекти, включително в Кувейт и Ирак. Общо три американски делегации, спечелили договори за възстановяване на Ирак,
ще дойдат в София. Преди това чрез видеоконферентна връзка българските предприемачи ще могат да разпитат компаниите, спечелили търговете, за условията, на които трябва да отговарят. До три седмици
се очаква да се подготви отпътуването на българските държавни представители в Кувейт, които ще договарят пряко участието на фирмите във възстановяването на Ирак. Експертът от Министерството на
отбраната ще даде информация за военно-инженерингови проекти, както и за снабдяването на въоръжените сили и полицията в Ирак. Според Керемедчиев фактът, че
въоръжението им е предимно руско, дава на България шанс
да участва в снабдяването, ремонта и поддръжката му. На страницата на Агенцията за насърчаване на търговията ще има информация за поръчките, а компаниите ще подават оферти онлайн. Първи български
фирми, бутилиращи минерална вода, са изпратили оферти в американския офис в Кувейт.
Според Керемедчиев Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) ще може да застрахова политически риск на много по-висока стойност, отколкото в момента. Това ще стане чрез промени в Закона
за експортното застраховане, които трябваше да бъдат предложени в средата на седмицата. Целта е да бъдат решени проблемите на бизнеса, свързани с високите изисквания за отпускане на кредити за
участие във възстановяването на Ирак. С промяната на закона лимитът на политическия риск може да се повиши близо 100 пъти. "Когато държавата застрахова политическия риск и кредитните линии, банките
ще дават кредити, защото тяхната несигурност е покрита напълно", заяви той. Очакванията му са приходите на нашите фирми по проектите, свързани с Ирак, да достигнат около
1 млрд. долара
От друга страна, в началото на седмицата г-н Емил Кюлев, шеф на финансовата група "ДЗИ-Росексимбанк", заяви на организираната от президента Георги Първанов дискусия с участието на политици и икономисти за икономическите аспекти на кризата, че се съмнява "български фирми да бъдат избрани като поддоставчици по проекти за възстановяването в Ирак". Според Кюлев не е ясно кой как ще поеме военния риск. "Банките не могат да го поемат, ще е необходимо държавата да промени бюджета." Българските работодатели също далеч не са настроени оптимистично. Заместник-председателят на Съюза на работодателите в България Иво Прокопиев каза, че 11% от българския износ за тези страни е подложен на риск. От съюза са предложили да се извърши експортно застраховане в държавите около Ирак. Тази идея е приета от президента и ще се лансира на политическо равнище. Неотдавна беше обсъдена идеята капиталът на БАЕЗ да се увеличи от 7 на 90 млн. лв., но все още се търсят възможности за това. А г-н Венцислав Димитров открито заяви, че обществото се заблуждава, че ще спечелим много от участието във възстановяването на Ирак. Около 2 млн. долара са очакваните преки и косвени загуби, щети, пропуснати ползи и допълнителни финансови разходи от кризата в Ирак само за област Враца, съобщиха от областната администрация. Например за фирма "Сънитекс" - Мездра, която работи с партньори от кризисния регион, очакваният спад в оборота е от 300 хил. долара месечно. Щети ще понесе и фирма "Енемона" - Козлодуй, участваща в реконструкцията на пристанище Бургас. Фирмата ще намали обема на строителномонтажните работи за т. г. с 1 млн. долара при продължаване на войната в Ирак над 2 месеца. Предвижда се и увеличение на разходите на фирмата за застраховки с около 300 хил. долара. Близо 9 хил. долара самесечните загуби на ферибот "Оряхово" заради намален трафик.
Страната ни може да се възползва
от пренасочването на руските и украинските туристи от съседни страни.
Кирил Цочев, бивш вицепремиер и зам.-председател на надзорния съвет на "Електроимпекс машинари - България", също подкрепи тезата, че страната ни ще загуби от войната и трябва да се обсъдят
вариантите за връщането на дълга ни от Ирак. Според него не трябва още да стои отворен въпросът с дълговете от 57 млн. USD, които наши фирми имат да вземат по схемата хуманитарни стоки срещу
петрол. Стоян Александров, шеф на Токудабанк, заяви, че войната в Ирак може да увеличи търговския ни дефицит, тъй като е възможно да се наблюдава намаляване на износа ни за отделни райони. Според
финансовия експерт проблемът с дълга трябва да бъде решен чрез разсрочване, компенсиране или чрез цесия.
Председателят на Съвета на директорите на БАЕЗ г-жа Моника Минкова заяви специално за КЕШ, че именно разрешаването на проблемите около експортното застраховане за страните във военния регион е било
приоритетна задача през седмицата. Поставеният срок към ведомството за изготвяне на предложения за промяна в закона е бил спазен, но до края на седмицата тя очакваше конкретните параметри да бъдат
доуточнени и съгласувани с юристите на министерството. Въпрос на дни е да станат ясни конкретните предложения за това, каква форма трябва да има прецизирането на закона. Според г-жа Минкова тези
промени ще касаят основно разграничаване на 2 дефиниции, които в настоящия закон са слети. "От една страна, това е обемът на застрахователната отговорност, която БАЕЗ може да поеме, и, от друга
страна - общият размер на кредитните лимити, които в момента Агенцията може да застрахова на определен лимит", заяви тя.
В момента като че ли законът припокрива тези две дефиниции. Председателят на БАЕЗ уточни, че четейки нормативния документ "до член 9 и изключително самия чл. 9, законът казва, че тези средства,
които са определени в държавния бюджет, са за изплащане на застрахователни обезщетения. В последствие този размер на застрахователни обезщетения, които можем ние да поемем, се идентифицира с общия
размер на средствата. Не наричам размера на застрахователните обезщетения застрахована сума, защото при нас се застрахова общият размер на кредитни лимити, но тези две неща са аналогични".
Коментарът на г-жа Минкова се свежда до това, че на практика се прави предвиждане, че държавата отделя средства за изплащане на обезщетения при предположение, че ще има 100% щетимост по всички
застраховки, които са сключени. Това би се случило при сегашната правна регламентация, при която тези две понятия са идентични.
Всички тези мерки ще повлияят на работата на фирмите, които имат бизнесинтереси в иракския регион. Въпросът, който бе в центъра на дискусиите през седмицата, се свежда до това, дали агенцията има
достатъчен застрахователен капацитет да покрие увеличеното търсене на застраховки от страна на българските износители - както на търговски, така и на политически риск в страни, които са свързани,
или най-пряко ще пострадат от този конфликт с Ирак. Според Моника Минкова е възможно да не се стигне до увеличаване на средствата от държавния бюджет. Тя твърди, че прецизирането на закона, което
БАЕЗ предлага, ще даде възможност за адекватен отговор на търсенето, без да бъде необходимо увеличаване на средствата от държавата за изплащане на обезщетения.
