Земетръсна зона ли е България? Ще има ли нови трусове? Какво става със земята под нас? Това са само част от въпросите, които си задават няколко милиона българи след всеки по-силен трус
Земетресенията в България са сред най-опасните природни бедствия, тъй като 97 % от територията на страната е застрашена от сеизмични въздействия. Най-опасните сеизмични зони в България са Благоевградската, Софийската, Маришката, Шабленската, Великотърновската и Горнооряховската.
Територията на България спада към земетръсно опасните зони на земята. По света най-силни и чести са в Тихоокеанския земетръсен пояс - 75-80%. Ние пък сме в центъра на Балканския полуостров, който е най-активният възел в Европа от Алпо-Хималайския земетръсен пояс. В него стават останалите 15-20% от трусовете по света. На Балканите обаче те са 2-3 пъти по-слаби и редки, отколкото в най-активните места в Тихоокеанския пояс - Япония, Алеутските острови и Камчатка. Затова районът, включително и страната ни, се числят към вторият ранг на опасните участъци на планетата.
Големи земетресения по българските земи е имало още в ранното Средновековие, но за тях обаче данните са оскъдни. Историческият преглед показва, че тук са станали силни земетресения с разрушителни ефекти върху София. Открити са исторически документи за сеизмични прояви в тази зона от XV до XVIII в. Тези данни са твърде неточни и по тях може само приблизително да се оцени силата и местоположението на земетресенията. По-точно и по-пълно са документирани земетресенията, станали през XIX в.
В османсике архиви също се откриват съобщения за трусове.
Най разрушителното е на 18 септември 1858 г. в София.Според историческите източници то е с магнитуд около 9-а степен по Рихтер. Предполага се, че са загинали десетки жители в района. Турските архиви обаче не посочват конкретни цифри.
Системни наблюдения на земетресенията в България започват през 1892 г., когато е основана Сеизмологичната служба към Централната метеорологична станция в София.
Регистрирането с уреди на земетресенията датира от 1905 г., когато е монтиран сеизмограф, тип "Омори-Буш" в ЦМС. Цар Фердинанд лично разпорежда оборудването на центъра.
България е с висока сеизмична активност - 97 на сто от територията й е застрашена от сеизмични въздействия. Това трябва да се знае и да не се учудваме на периодичните люлеенета на земята под краката ни.
Сеизмично-активните зони са: Крупник, Благоевградско, Софийска зона, Маришка зона, Шабленска зона, районът на Велико Търново и Горна Оряховица.
През целият ХХ век България не е пощадена от силни земетресения.
Само за първите 30 години на ХХ век в България е имало 11 земетресения с магнитуд над 6-а степен по скалата на Рихтер.
Основен източник на информация за него са работите на С. Вацов от 1902 г. и 1909 г.
"В същия момент земята така страшно се залюля, че всички помислиха, че настъпва "окончание мира света". След 2-3 минути се видя, че от 24 джамии само 5 са останали с минарета... Но както на първите, така и на вторите, стените и кубетата се разпукали... Половин час на запад от града на полето, където никога не е имало вода, в тоз час се показа гореща вода... ... кората на земята не се люлееше, а скачаше; ту се повдигаше примерно на един аршин нагоре, ту падаше пак долу с неописуема чевръстина и ужасен екот. ... на джамията на "Башчешме" металният, конусообразен покрив на минарето, който от земетресението бе отхвърлен нагоре, като паднал надолу, забучил се с върха си във викалото на същото минаре...", пише Вацов.
Само 2 от 7-те църкви остават годни за използване. Сред разрушените сгради е Сиявуш джамия (днешната църква Света София), която след земетресението е изоставена. Според разкази на очевидци, покривът на минарето на джамията Баш чешме (при днешното кръстовище на Витошка и Солунска), се преобръща и се забива с шпила си във викалото на минарето.
Пада и един от сводовете на новостроящата се катедрала Света Неделя. При земетресението загиват 4 души, сред които две деца при Сиявуш джамия и един от строителите в Света Неделя.
На някои места около София се отварят пукнатини в земята, като според Филаретов пукнатината между Бояна и Драгалевци има ширина над 20 cm и дължина около 1,5 km. Западно от града се появява нов горещ гейзер, който постепенно отслабва до съществуващия и сега извор в Овча купел. Дебитът на минералните извори в града намалява за няколко дни, след което се възстановява.
През XX в. най-силното земетресение в София е станало на 17 октомври 1917 г. То е било с магнитуд от 5,2 по Рихтер. Земетресението нанесло значителни повреди върху сградите в София - напуквания в зидарията и мазилката, съборени комини и стени. Най-пострадалата част на София от това земетресение е кварталът между улиците "Цар Освободител", "Граф Игнатиев", "Левски" и бившата Зоологическа градина. Специалистите приемат, че разрушителният ефект на земетресението е засилен от лошите инженерно-геоложки условия за строителството в тази част на града.
В резултат от земетресението се променил и дебитът на някои от минералните извори в Софийската зона. Земетресението от 17 октомври 1917 г. е последвано от по-слаби сеизмични трусове, продължили повече от година.
На 19 септември 1818 г. последвал нов трус, за който С. Вацов пише "... насред Банябаши (при турската баня) извряла жежка вода".
Той е с магнитуд от около 7.4 по скалата на Рихтер, но се усеща и в Свищов, а ефектът е срутени сгради и над 100 загинали. Земетресението от 1917 г. в района на София пък довежда до срутването на сгради и на ул. "Алабин" в центъра на София.
В района на Благоевград е регистрирано най-силното земетресение в историята на България – 7,8 по Рихтер.
В всъщност става въпрос за две земетресения в интервал от 20 минути. Край Кресна-Крупник, Благоевградско, (през 1904 г. стават 2 земетресения в интервал от 20 минути с магнитуди 7,2 и 7,8), като последното е най-силното в пределите на сушата в Европа през последните 200 години. То се случва на 4-ти април 1904 г. в долината на р.Струма, в района на с. Крупник и с. Кресна.
Земетресението причинява огромни щети и разрушения. Двайсет минути преди основния трус е имало предварителен с магнитуд 7,4. Селата Крупник и Симитли са били съборени до основи. Големи разрушения има в градовете Джумая, Банско и Разлог. Загиват повече от 200 души. Подробни сведения за жертвите и разрушенията в района на епицентъра – Кресненското дефиле – обаче няма, тъй като по онова време тези Български земи все още са били в пределите на Турската империя. Площта, на която е усетено земетресението, е около 1 400 000 квадратни километра.
Това е едно от най-силните плитки земетресения в Европа.
Последното силно земетресение бе това край Перник с магнитуд от около 5.7 (според някои източници 5.9) по скалата на Рихтер. То е съизмеримо по сила с това от Стражица през 1986 г. През 1986 г. в Стражица бе отчетен трус също с магнитуд от 5.7 по Рихтер, но пораженията от него бяха много по-големи.
Ако през 2012 г. щетите са само пукнатини по сгради и прекъснато електрозахранване на места в района на Перник, тогава имаше загинали и ранени хора, а около 80% от жилищата в района останаха необитаеми. Земетресението в Стражица предизвика промени в законодателните изисквания за строителството на сгради. Въведоха се много по-строги антисеизмични критерии. Един от големите трусове, които също предизвикват сериозни поражения, е този в района на румънския град Вранча от 1977 г.
От началото на ХХI век най-силно ни тресе през май. Трусът от 24-ти миналият месец е третият с магнитуд над 5 по скалата на Рихтер, който разтърсва България през последните пет години.
На същата дата преди пет години (2009 г.), трус е епицентър в Македония, разтърсва София и голяма част от България с мощност 5,2 по скалата на Рихтер.
Разрушителното земетресение в Перник, усетено също в почти цялата страна, удря две години по-късно – на 22 май 2013 година. По първоначална информация тогава трусът е с магнитуд между 5,8 и 6 по скалата на Рихтер, но по-късно въпросните стойности са коригирани от Геологическия топографски институт на САЩ и Европейския сеизмологичен център на 5,6.
След всеки по-силен трус българското общество се залива противоречив словестен водопад за застраховането на недвижимите имоти. В същото време съседните Турция и Румъния има въведена задължителна имуществена застраховка на две нива на отговорност, а в старни като Франция, Италия, Испания и др. има от много години застрахователни катастрофични програми.
Малко, обаче се пише и обяснява , че най-сигурното възстановяване на материалните загуби вследствие на настъпило земетресение е имуществената застраховка, която включва като рисково покритие и рискът "земетресение”.
По данни на комисията по финансов надзор едва 8.5% или 313 983 жилища у нас са застраховани срещу земетресение, а малко над 10% - срещу наводнение. Това показва анализ на Комисията за финансов надзор. Според експертите в бранша причината е, че нямаме добра застрахователна култура и прекалено много вярваме в късмета си.
