В по-далечна перспектива Управителният съвет очаква отново да повиши основните лихвени проценти през септември
"Високата инфлация е сериозно предизвикателство за всички ни. Управителният съвет ще направи необходимото тя да се върне към целевото ниво от 2% в средносрочен план." Това се казва в решения от
днес на ЕЦБ, свързани с паричната политика. През май инфлацията отново се повиши съществено, главно поради резкия скок на цените на енергоносителите и храните, включително и поради въздействието на
войната. Но инфлационният натиск се разшири и засили и цените на много стоки и услуги отбелязаха силно нарастване. Експертите на Евросистемата ревизираха доста нагоре базовата си прогноза за
инфлацията. Според тази прогноза инфлацията ще се задържи известно време на нежелателно високо ниво. Очаква се обаче отслабването на енергийните разходи, отзвучаването на свързаните с пандемията
смущения в предлагането и нормализирането на паричната политика да доведат до нейното спадане. Новите експертни прогнози предвиждат годишна инфлация от 6,8% през 2022 г., последващ спад до 3,5%
през 2023 г. и 2,1% през 2024 г. – равнища, надхвърлящи прогнозите от март. Това означава, че се предвижда в края на прогнозния период общата инфлация да бъде малко над определеното от Управителния
съвет целево равнище. Очаква се средната стойност на инфлацията без енергоносителите и храните да бъде 3,3% през 2022 г., 2,8% през 2023 г. и 2,3% през 2024 г., което също е над нивото от
мартенските прогнози.
Войната в Украйна продължава да възпрепятства икономиката в Европа и в света. Тя смущава търговията, води до недостиг на материали и допринася за високите цени на енергоносителите и суровините.
Тези фактори ще продължат да влошават доверието и да възпират растежа, особено в краткосрочен план. Все пак са налице условия растежът на икономиката да продължи благодарение на нейното
по-нататъшно отваряне, силния пазар на труда, фискалната подкрепа и натрупаните през пандемията спестявания. След като отзвучат сегашните неблагоприятни фактори, се очаква икономическата активност
отново да се засили. Тази перспектива като цяло намира отражение в прогнозите на експертите на Евросистемата, които предвиждат годишен прираст на реалния БВП от 2,8% през 2022 г., 2,1% през 2023 г.
и 2,1% през 2024 г. В сравнение с прогнозите от март перспективата е ревизирана значително надолу за 2022 г. и 2023 г., а за 2024 г. е ревизирана нагоре.
Въз основа на актуализираната си оценка Управителният съвет реши да предприеме по-нататъшни стъпки за нормализиране на паричната политика. В целия ход на този процес Управителният съвет ще запази
отворени варианти, съобразяване с данните, поетапен подход и гъвкавост в провеждането на паричната политика.
Управителният съвет реши да приключи нетните покупки по програмата за закупуване на активи (APP), считано от 1 юли 2022 г. Управителният съвет възнамерява да продължи да реинвестира изцяло
погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по APP, в продължителен период от време след датата, на която започне да повишава основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки
случай толкова дълго, колкото е необходимо за поддържането на условия на изобилна ликвидност и подходяща ориентация на паричната политика.
Що се отнася до програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), Управителният съвет възнамерява да реинвестира погашенията по главници на ценни
книжа с настъпващ падеж, придобити по тази програма, най-малко до края на 2024 г. Във всеки случай, бъдещото постепенно ликвидиране на портфейла по PEPP ще бъде управлявано така, че да се избегне
възпрепятстване на целесъобразната позиция на паричната политика.
При евентуално подновяване на фрагментацията на пазара във връзка с пандемията реинвестициите по PEPP могат да бъдат коригирани гъвкаво с течение на времето, по класове активи и държави, във всеки
един момент. Това би могло да включва покупки на облигации, емитирани от Република Гърция, извън и над размера на подновяването на изплатените, с цел да се избегне прекъсване на покупките в тази
държава, което би могло да наруши предаването на паричната политика в гръцката икономика, докато тя все още се възстановява от последиците от пандемията. Нетните покупки по PEPP могат също да бъдат
възобновени, ако е необходимо, за да се преодолеят породени от пандемията неблагоприятни сътресения.
Управителният съвет подложи на внимателен преглед условията, които съгласно ориентира за паричната политика следва да бъдат изпълнени, преди да започне да повишава основните лихвени проценти на
ЕЦБ. В резултат на тази оценка Управителният съвет заключи, че тези условия са изпълнени. Ето защо, и в съответствие с последователността в политиката си, Управителният съвет възнамерява да повиши
основните лихвени проценти на ЕЦБ с 25 базисни пункта на заседанието си по паричната политика през юли. Междувременно Управителният съвет реши лихвеният процент по основните операции по
рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение да останат непроменени – съответно 0,00%, 0,25% и -0,50%.
В по-далечна перспектива Управителният съвет очаква отново да повиши основните лихвени проценти на ЕЦБ през септември. Калибрирането на това повишение на лихвените проценти ще зависи от
актуализираната средносрочна перспектива за инфлацията. Ако средносрочната перспектива за инфлацията остане непроменена или се влоши, ще бъде уместно въвеждане на по-голямо увеличение на
заседанието през септември.
Въз основа на сегашната си оценка Управителният съвет очаква от септември нататък да бъде подходяща постепенна, но последователна тенденция на по-нататъшно повишаване на лихвените проценти. В
съответствие с ангажимента да се стреми към средносрочна инфлационна цел от 2%, темпът, с който Управителният съвет коригира паричната си политика, ще зависи от постъпващите данни и от това как
преценява развитието на инфлацията в средносрочен план.
Управителният съвет ще продължи да наблюдава условията за финансиране на банките и ще се погрижи настъпването на падежа на операции от третата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране
(TLTRO III) да не възпрепятства гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Същевременно Управителният съвет ще подлага редовно на оценка как целевите операции по
кредитиране допринасят за позицията на паричната политика. Както бе съобщено по-рано, специалните условия, приложими по TLTRO III, ще приключат на 23 юни 2022 г.
Управителният съвет има готовност да коригира всички свои инструменти, прилагайки гъвкавост, ако е необходимо, за да осигури стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен
план. Пандемията показа, че в условия на стрес гъвкавостта в характеристиките и провеждането на покупките на активи спомогна за преодоляване на нарушенията в трансмисионния механизъм на паричната
политика и направи по-ефикасни усилията на Управителния съвет за постигане на целта му. В рамките на мандата на ЕЦБ, в условия на стрес, гъвкавостта ще остане част от паричната политика винаги
когато е застрашен нейният трансмисионен механизъм и това подлага на риск постигането на ценова стабилност.
