Близо половината плащания в болниците излизат от джобовете ни
14% от населението на България, което прави всеки седми българин, е без достъп до здравеопазване. Тези данни изнесе Европейската комисия в годишния си доклад за нивото на здравеопазване в
Европейския съюз през 2018 година, пише в. Монитор. Това е и най-голямото предизвикателство в системата на страната, се подчертава в документа. В него се посочва, че без здравни услуги са
безработните за продължителен период от време, крайно бедните и най-вече ромската част от населението, които нямат средства за лечение, но и не плащат здравни осигуровки. Тази част от хората не е
обхваната от социално здравно осигуряване, се посочва още като негатив в доклада. У нас няма лечебни заведения за бедни нито към неправителствения сектор, нито към вероизповеданията. По този
показател страната ни е на дъното в класацията.
По смисъла на Закона за здравето у нас хората без здравни осигуровки могат да разчитат само на безплатна медицинска помощ по спешност, но не и на продължително лечение. Това означава, че ако човек
с прекъснати здравноосигурителни права си счупи крака, той ще бъде наместен и гипсиран. Ако обаче се наложи да му бъде сложен пирон и да бъде хоспитализиран, а след това и раздвижван от
рехабилитатор, ще трябва да си плати.
Така е и ако щитовидната му жлеза заболее и е необходима операция или се наложи да му бъдат извадени сливиците, например. Тогава пак ще трябва да си плати.
В доклада се посочва, че от медицински грижи по всяко време на денонощието са лишени и жителите на отдалечените райони дори те да са здравно осигурени. Причината в този случай е, че там няма
болници, стационари и дори постоянни практики на общопрактикуващи лекари.
"Създаването на специален нов фонд за покриване на лечението на социално слабите не е необходимо да бъде създаван. Преди години беше сформиран такъв, но с недостатъчните 5 млн. лева в него. На
практика той не се използва по същество." Така коментира проблема пред "Монитор" адвокат Пламен Таушанов – председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. "От него могат да се
възползват хора, които нямат и един квадратен метър собственост някъде. Това е много висок критерий, тъй като някой може да има 2 дка земя на село, с които нищо не може да направи, но това му пречи
да влезе в графата, по която се изчислява дали лицето може да бъде лекувано за сметка на въпросния фонд. Още повече, че човек няма работа и доходи", поясни адвокат Таушанов. Според него по-големият
въпрос е в това, че държавата не се интересува от категорията, какво означава социално слаб и защо има здравнонеосигурени, чиито брой през годините варира около един милион души. "Към момента
"Пирогов", може би е единствената болница в страната, която е създала стройна система за действие за връзка с НАП, откъдето разбира дали човекът е социално слаб по заложените критерии да няма
собственост, за да бъде лекуван със средства от фонда за бедни. Така, на тези хора им се осигурява безплатно не само приемът по спешност, но след това могат и да бъдат лекувани по клинична пътека,
ако се наложи", коментира Пламен Таушанов. Адвокатът беше категоричен, че е необходимо да се преизчисли и промени критерият за бедност, за да могат повече хора, бедни в действителност, да се
възползват от него. Според него общините също трябва да финансират своите болници за лечението на тази категория хора. Той припомни, че към момента само Столичната община заделя допълнителен
финансов ресурс за петте свои болници за лечението на бедни без здравни осигуровки. Общо на 5-те общински болници и 30 диагностично-консултативни центрове тя предоставя всяка година 10 млн. лв.
само за тази дейност. От Българската асоциация за закрила на пациентите смятат, че неправителственият сектор има ресурс да създаде лечебни заведения за социалнио слаби. За пример от там посочиха
голяма болница за лечение на ракови заболявания в САЩ, която се финансира от фондация с не по-малко от $ 600 млн. всяка година, като сумата се събира от дарения. Като минус за подобна практика у
нас от асоциацията посочиха липсата на данъчни преференции за подобна дейност. Нейният председател Таушанов уточни, че такива лечебни заведения трябва да бъдат регистрирани "нон профит", както е по
света, което означава без право на печалба. Като нищожно малка субсидия за университетските, специализираните и областните болници в страната той посочи факта, че за общо 65 такива лечебни
заведения държавата отделя годишно 30 млн. лева.
Близо половината от средствата за лечението ни си плащаме сами от нашия джоб, става ясно още от доклада на Европейската комисия. 47 на сто от тях са за наша сметка, което ни нарежда на четвърто
място преди дъното на класацията. Преди нас с по 2-3 процента повече са Хърватия, Латвия и Румъния. Във Франция например пък доплащането от пациента е 7,5% и то при скъпи интервенции, а в Италия
5,2 на сто.
Профилактичната дейност в нашата страна е слабо развита, малка част от хората ходят на такива прегледи. Първичната помощ, към която спадат общопрактикуващите лекари, също е слабо развита. С това се
обяснява високият брой хоспитализации в България. Това се посочва в доклада на Европейската комисия за здравеопазване през 2018 година.
Оттам изтъкват, че значителният ръст в броя на болничните легла в градските райони и в частния сектор също засилва акцента върху болничната помощ. Реформите имат за цел ограничаване на болничната
дейност и укрепване на извънболничната помощ, включително чрез инициативи като Националната здравна карта, медицински стандарти и по-строг режим за издаване на разрешения.
Някои значими реформи обаче са оспорени от заинтересуваните страни и отменени от съдилищата, се посочва още в доклада.
От Еврокомисията констатират, че неравномерното разпределение на лечебните заведения, медицинските специалисти и услуги в цялата страна също затруднява достъпа, като селските райони често са
ощетени, докато в по-големите градове има свръхпредлагане на услуги.
При средна национална стойност един джипи да се грижи за здравето на 233 човека, записани в пациентската си листа, в дванадесет области един доктор се пада на над 320 души. При един медик в област
Кърджали, например, са записани 386, в Добрич – 375, в Перник – 349 души, докато в София-град те са 196, в Плевен – 161, Пловдив – 195 души.
От ЕК посочват като причина за недобре развитата първична помощ не само общопрактикуващите лекари, но и медицинските сестри. Като възможност за справяне с тези предизвикателства, оттам предлагат
държавата да увеличи броя на специалистите по здравни грижи, да увеличи заплатите им и да подобри условията на труд.
Умираме най-рано в Европейския съюз заради затлъстяване и прекомерна употреба на алкохол. Тези вредни фактори се наблюдават в България още сред децата, като всяко пето от тях страда от наднормено
тегло, става ясно още от доклада на ЕК. От там отбелязват, че въпреки слабото намаление на употребата на тютюн равнището на тютюнопушенето сред възрастните е най-високото в ЕС, като през 2014 г.
достига 28% (36,4% сред мъжете). То е силно разпространено и сред подрастващите.
В същото време в нашата страна е висок коефициентът и на предотвратимата смъртност. По подобен начин предотвратимата с добро лечение смъртност в България е четвъртата най-висока в ЕС, което
показва, че системата на здравеопазването като цяло не успява да лекува пациентите ефикасно и своевременно. Приблизително една пета от болничните процедури биха могли да се осъществяват в рамките
на извънболничната помощ, докато една десета от хоспитализациите и свързаните с тях процедури биха могли да се избегнат напълно, ако е налице по-добра извънболнична помощ, се посочва в доклада.
