Между 25- и 50% от населението не може да си позволи застраховка срещу наводнения
В периода 1980-2020 г. икономическите загуби, причинени от природни бедствия в Словения, възлизат на общо 3,8 милиарда евро. Само 43 процента от тези искове са били застраховани, което съответства
на сумата от 1,6 милиарда евро – цифри, които показват значителна празнина в застрахователното покритие, според данни на Словенската агенция за застрахователен надзор (AZN), цитирани от
Osiguranje.hr. По данни на EIOPA, разпространението на застраховките срещу наводнения в Словения е под 25%. Според AZN достъпността остава предизвикателство, тъй като между 25- и 50% от населението
не може да си позволи застраховка срещу наводнения. "Тази разлика стана особено очевидна миналата година по време на мащабните природни бедствия. Застрахователното покритие се оказа недостатъчно,
покривайки само около 16% от стойността на икономическите щети. Тези обстоятелства сочат спешна необходимост от стратегия за увеличаване достъпността на застраховането в Словения", коментират от
AZN.
Сегашната ситуация е още по-тревожна, тъй като 2023 г. бе отбелязана като най-топлата година за последните 176 години. Средната температура се е повишила с 1,18 °C в сравнение с 20-ти век и
надвишава средната от прединдустриалната епоха с 1,35 °C. Това екстремно затопляне доведе до увеличаване на екстремните метеорологични събития в световен мащаб, което показва спешна нужда от
ефективни решения при катастрофичните застраховки.
За словенските застрахователи 2023 г. беше година с рекордно високи катастрофични щети. Общо брутните обезщетения достигат 2 256 млн. евро, което е с 589 млн. евро или 35,3% повече от 2022 г.,
когато са били 1 667 млн. евро. Най-голям е делът на изплатените щети от миналогодишни бури с градушки и наводнения през август.
