БОРИСЛАВ СТОЯНОВ, ФИНАНСОВ ЕКСПЕРТ Един по-различен поглед върху съществуващите данъчни и осигурителни закони и предстоящите промени в тях
Повод да напиша тези редове е мнението ми, че все още не е късно да се предотвратят грешки. И защото, ако не дискутираме днес промените в данъчните и осигурителните закони, утре ще е късно, както
стана миналата година.
Всъщност какво искат парламентът и правителството от банките:
1. В 15-дневен срок от откриване и закриване на всякакъв вид сметка да уведомяват Териториалната данъчна дирекция, съответно данъчното подразделение по регистрация на търговския субект.
2. Периодично да уведомяват Бюрото за финансово разузнаване при съмнителни сделки със средства по сметки, в частност да изискват и декларации за произхода на средствата /по ЗМИП/.
3. Задължително при плащане на трудови възнаграждения да се подава декларация, че всички осигуровки и данъци са внесени.
4. Да изискват декларации и документи, доказващи плащането при превод на суми в чужбина, когато левовата равностойност е над 5 хил. лв.
Всички тези изисквания изпълнява и е задължен да изпълнява всеки търговец по силата на същия или друг нормативен акт, в подобни или същите срокове. Ако не ги изпълни, подлежи на много санкции -
лични /на ръководителя или част от ръководството/ и имуществени. Тогава защо една работа да се върши два пъти и да се правят двойно повече обществени разходи на време, пари и нерви? Защо една и
съща информация да постъпва два пъти в една и съща инстанция, организация или служба? Да постъпва във възможно най-обработен вид /дори и на магнитен носител вече няколко години/, а чиновникът да не
може да се оправи с нея.
Как и кой плаща на банките и как им се "отблагодарява"
Отговорите на тези въпроси са всеизвестни:
1. Законът задължава търговците да работят чрез банковите си сметки за суми над 5000 лв. /доскоро/.
2. Да разкриват ДДС сметки, а сега и да ги ползват. И то не как да е, а само за ДДС обороти.
3. Като се пускат различни и много на брой платежни нареждания към един и същ получател с различни банкови идентификационни номера /преди това параграфи/.
4. Като допуска да публикуват лъжлива реклама - няма да събираме такси от ДДС сметки, но че таксите по разплащателните сметки ще станат двойни или че от тях ще се събират таксите за преводи от ДДС
сметки...
5. Как се роди тази запетая в чл. 23, с която се разделят /с изключение на финансовите предприятия/ едните от другите търговски субекти - обезценка на финансови активи, намаление на стойността на
финансови активи?
6. Нямам думи и за параграф 63 от ЗКПО - да не би той да не е специално за банките? Освен тях задължени да преминат към прилагането на МСС /МСФО/ са още много юридически субекти - емитенти по
смисъла на ЗППЦК, публични застрахователни, пенсионноосигурителни и т. н. дружества.
Нищо лошо няма в това банките да свършат определена работа. Вярно е, че част от тази работа може да свършат само те /като търговци/. Нормално е тя да им се заплати - с такси, комисиони, с
дългосрочно привлечени евтини ресурси, но не и със специално отношение в данъчен закон. По-добре би било, когато някой търговец в рамките на обичайната си дейност претърпи загуба
/провизия, обезценка и т. н./, тя да бъде определена като процент от нея и да важи за всички.
Тези съпоставки навеждат само на мисълта, че се създава предпоставка за неравнопоставеност на търговските субекти /по смисъла на Търговския закон/ в данъчното ни законодателство. И че когато някой,
който не може да си свърши работата, я прехвърля на друг, като същевременно трети - нищо неподозиращият търговец, плаща сметката. Дали Гати ал Джебури не си отиде заради това и за чия сметка се
издържа в момента?
Защо правителството и парламентът искат да получават
преки и косвени данъци, с които да се издържа администрацията
а не виждат, че тя не работи? Защо обществото трябва да плаща два пъти за един и същ труд? Не се ли превръща Министерството на финансите в Министерство на банките?
Защо не опитаме няколко големи фирми и асоциации да акумулират по този начин приходната част на бюджета в различните му аспекти от останалите търговци? Разходната му част /освен издръжка на
държавната и местната администрация/ включва плащания за пенсии, здравеопазване, образование и др. Те може да бъдат поети от съответните частни здравни, пенсионни, медицински и т. н. фондове, щом
държавната и местната администрация чак толкова не може и не иска да се справи със собствени сили с проблемите, които съществуват. Така обществото няма да прави двойни разходи. И президентът няма
да събира специалисти, за да проверява работата на Министерския съвет.
