Елена Павлова, експерт, Център за икономческо развитие "Революционното" намаляване на ставката на корпоративния данък означава, че някои ще плащат по-ниски данъци, за сметка на други
Основната новина, свързана с приетите от МС параметри на бюджет 2004, е увеличаването на дела на преразпределяните средства чрез приходната и разходната част на бюджета
От една страна, нараства относителният дял от БВП на бюджетните приходи /от 37.9 през 2003 на 38% през 2004 г./, на бюджетните разходи /от 38.6 през 2003 г. на 38.7% през следващата година/ и на
данъчните приходи /съответно от 30.2 на 30.5% през 2003 и 2004 г./. При положение че в бюджета е заложен 5.3% ръст на БВП през 2004 г., номиналното увеличение на бюджетните приходи спрямо
предходната година е 1042.2 млн. лв., а на бюджетните разходи - 1063.4 млн. лв. Така тенденцията за ежегодно увеличаване на планираните бюджетни приходи и разходи, наблюдавана през последните две
години, се запазва.
Нарасналият дял на бюджетните приходи и разходи влиза в противоречие не само със заявените принципни намерения на правителството да намали намесата на държавата в икономиката, но и с конкретните
разчети, включени в средносрочната програма Данъчна политика 2003-2005.
Отстъплението от ангажимента за дял на бюджетните приходи към БВП през 2004 г. в рамките на 36.2% на практика означава, че през следващата година държавата ще изземе от реалната икономика средства
в размер на 683.7 млн. лв. над предвиденото в Данъчна политика 2003-2005.
Прави впечатление, че увеличението на общите приходи ще бъде реализирано почти изцяло по линия на увеличаване с 938.6 млн. лв. на данъчните приходи /в т. ч. преки и косвени данъци и
осигуровки/.
ЗА ДАНЪЧНАТА ТЕЖЕСТ И НЕЙНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
От разчетите на приходната част в бюджет 2004 става ясно, че данъчната тежест /измерена като процент на данъчните приходи към БВП/ като цяло бележи увеличение и през следващата година /както през
2002 и 2003 г./. В този смисъл "революционното" намаляване на ставката на корпоративния данък на 19.5% означава, че някои икономически агенти ще плащат по-ниски данъци за сметка на увеличаване на
данъчното бреме на други. Сред призваните да компенсират загубата на данъчни приходи в размер на 150 млн. лв. вследствие на по-ниската ставка на данък печалба ще бъдат главно данъкоплатците,
подлежащи на облагане по реда на ЗОДФЛ. Номиналното нарастване на доходите през следващата година ще доведе до намаляване на реалния доход на голяма част от гражданите благодарение на комбинирания
ефект от инфлацията /4% средно за периода и 4.2% в края на 2004 г./ и запазването на сега действащите ставки и граници на етажите на подоходната скала на данък общ доход.
Действително намаляването на ставката на корпоративния данък ще доведе до икономическо оживление и ще стимулира инвестиционната дейност на големите български фирми в дългосрочен план. От друга
страна, една от основните трудности пред бизнеса в България е свързана именно с ниските доходи на населението и ограниченото платежоспособно търсене. В този смисъл липсата на данъчни облекчения,
стимулиращи търсенето, в крайна сметка ще намали положителния ефект от по-ниската ставка на корпоративния данък.
В контекста на приетите мерки изявлението на министър-председателя Симеон Сакскобургготски, че в работата си правителството е водено от грижата за по-добър живот на всеки български гражданин, звучи
като пожелание, чиято реализация бива отложена за пореден път.
ПРЕДВИДИМОСТ И ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА
В условията на преход към ефективно функционираща пазарна икономика фирмите и гражданите имат подчертана нужда от последователна и предвидима фискална политика, която би им позволила да планират
развитието си в средносрочен и дългосрочен план. Изграждането на доверие в способността на държавата да следва собствената си програма е сред основните предпоставки за привличане на чуждестранни
инвестиции. Неочакваните
/дори и с положително въздействие/ промени в данъчното облагане, смяната на приоритети и бюджетни разчети, които не са резултат от неконтролируеми външни фактори, а се дължат на неспособност за
провеждане на необходимите реформи в публичния сектор, са знак за липсата на ясна визия и цели в държавната политика. А от подобни знаци България едва ли има нужда в момента.
.
