Доц.д-р Чавдар Николов
Статистиката според Илф и Петров знае всичко. А как, доколко и дали въобще тя прави знанието си публично достояние, явно е отделен въпрос. Приключвайки с отчетите за миналата година, централната
банка снизходително и между другото ни осведоми, че "поради усъвършенстване на методологията за съставяне на платежния баланс подстатията Други валутни депозити ще отпадне от структурата на
платежния баланс с публикуването на данните за януари 2003 г." Речено-сторено. Само дето въпросната впоследствие по график отпаднала подстатия съдържаше изменението на валутните депозити на
домакинствата при местните търговски банки и беше в тукашните условия много далеч от битуването в периферна незначителност. За 1999 г. плюсът по нея възлизаше на 74.1 млн. USD, за 2000 г. - 195.3
млн., за 2001 г. - 463.1 млн., а за 2002 г. - 332.2 млн. За последната година числото се равняваше на около 73% от сумата на преките чуждестранни инвестиции у нас.
Логиката на предприетото ликвидаторско решение аз нито се наемам, нито съм длъжен да обяснявам. Но в рамките на свободното гражданско демократично гадаене си мисля, че вероятно на дъното отново се
крие някой особено
Неудържимо прогресивно мислещ човек от МВФ
пред който местните фактори няма как да не са избързали да се престараят.
По-важни обаче са последствията. Едно от тях БНБ си го признава сама, а именно, че "изключването на тази подстатия от таблицата на платежния баланс наложи ревизия на данните, считано от 1997 г.".
За самоналожения денонощен доблестен и всеотдаен труд на служителите на централната банка на нормалния човек най-малкото може да му стане жал. Къде-къде повече заслужили искрено съжаление са
анализаторите и масовите читатели, на които в бъдеще ще им бъде много по-трудно, отколкото досега да вържат край с края в платежния баланс. Камо ли посредством него да отговарят на основния
екзистенциално-икономически въпрос "За чий собствено...?"
Като своебразна бърза помощ в контекста замислих и предлагам настоящото мое скромно изследване относно статистически изчезналите пари.
Отгръщаме старата и новата версия на визирания баланс за 2002 г. В задачката се търсят гореупоменатите, по-късно отречени от БНБ 332.2 млн. USD нараснали семейни депозити на местни физически лица.
Те първоначално са били част от статията Други инвестиции - активи, която от плюс 609.2 млн. USD в стария баланс спада на 283 млн. в новия. Логично с оглед анихилацията. Но тук вече откриваме, че
тя не е пълна, а са хартисали 6 от пропадналите милиони. Малко е обаче, къде ли са се озовали другите?
Местим взор по таблицата нагоре и констатираме
Съществено набъбване
на новите спрямо старите преки инвестиции в България през все същата 2002 г. От 458 млн. USD те изведнъж са станали 599.7 млн., тоест с едно натискане на копчето им е осигурен "растеж" от почти
31%. Толкова ли ни се досвидяха някакви си 300 хиляди, за да ги направим кръгли 600 млн. USD, не мога да разбера...
Вървейки заедно с читателя по пътя на внимателното "научно дирене", откриваме цели 141.7 млн. от задрасканите, но далеч не изгубени пари.
Просто в икономиката, финансите и статистиката действат закони, твърде подобни на онзи за запазване на енергията във физиката.
Ако се опитаме да влезем по-навътре и уточним къде, както казват руснаците, "е заровено кучето" /докато българите говорят за "боклука, преметен под килима", а западняците за "скелетите в
гардероба"/, ще трябва да обърнем подобаващо внимание най-вече на съответната подстатия Друг капитал, която от скромните 90.4 млн. USD е отишла на 213.9 млн.
Обобщавайки, излиза, че гореописаното статистическо-жонгльорско упражнение е превърнало всички нас, спестяващите по нещо си в евро, долари и пр. твърди валути, в досущ чуждестранни инвеститори в
собствената ни икономика. Което смислово днес може и да изглежда един вид нонсенс, но в аспект на напудряне, декорация и пр. сигурно се явява с непреходно значение в очите на вечно управляващия
държавата ни архи- и генотип, който засега не може да се вреди за изображение върху столевката.
Вероятно в разглеждания контекст ще се намери пролука в текста и за порция специфичен черен хумор. Би стигнало, да речем, да си припомним христоматийния за всички статистици пример с Германия преди
Втората световна война, публикувала накуп данните за производството на танкове и автомобили в статистическите си отчети. Но тихо, да не ни чуе дяволът! Прочее, от януари до юли на настоящата година
"поновому" излиза, че хем като българи, хем като своего рода новоизпечени чужденци пряко инвестиционно сме "другокапиталствали" плюс за 322.7 млн. USD. Как да не ти дойде да му теглиш на казуса
една резолюция с чисто нашенското "Берекет версин!", ако не с нещо по-солено.
А иначе след извършените в раздела Финансова сметка на платежния баланс прегрупирания засега се явява разлика от 132.7 млн. USD между "първоначално" и "ревизирано". Какво може да се прави с
констатираната липса? Незнаещият би я покрил от джоба си, статистикът и печеният счетоводител естествено съвсем не възнамеряват да го правят. Защото балансът си е баланс и накрая дори с измислени
числа, но
Задължително трябва да излезе в равновесие
Неизмисленото от българи средство, оправдаващо с лихва целта, се нарича раздел Грешки и пропуски. В старата версия на платежния баланс минусът по него възлиза на 159.6 млн., а в новата е спаднал на
26.3 млн. Така и тук откриваме притулени липсващи милиони долари - по-конкретно 133.3.
Признавам си, че вече на финала просто не ми стига старанието, за да търся несъществените оставащи 600 хил. USD, защото безсъмнено ще се крият в корекциите по раздела Текуща сметка, проверете
сами.
Преди години публикувах статия, озаглавена Държим се на грешки и пропуски. И общодържавно, и общонародно здраво продължаваме да се държим. Не дай си, Боже, да вземем да се пуснем!
